В старобългарски език всички
съгласни (включително съгласкови съчетания) са претърпявали промяна, когато
стоят пред йота (j). Тя е действала силно
омекчително на предходните съгласни, като е измествала (придърпвала)
артикулацията им в областта на твърдото небце (палатума), където всъщност
се е учленявала. В този смисъл може да се каже, че процесът йотация
на съгласни звукове е регресивна асимилация. В някои случаи (Вж.
по-долу) процесът е бил двупосочен.
Сонорни нелабиални съгласни в положение
пред j.
Като резултат от съчетаването си с йотата
съгласните р, л,
н получават силно омекчаване: р
̉, л ̉,н ̉̉.
Така се появяват корелативни съответници по опозицията твърдост
(непалаталност) - мекост (палаталност) при сонорните нелабиални съгласни. С
това тази редица в старобългарската фонетична система (за разлика от СБЕ)
се изчерпва, защото останалите съгласни при силното си омекчаване пред йота
(по-силно от това, което предизвикват предните гласни) са претърпявали
качествени промени и самите те в някои случаи са влияели на j.
Задноезичните съгласни (веларите) в положение
пред j.
Както е известно, изконно твърдите съгласни
к, г,
х не са можели просто да получат степен на мекост
при запазване на същото качество. При съчетанието си със следходна йота те
са се променяли в нови съгласни - съответно ч,
ж, ш. Промяната води до
същите резултати, както по І праславянска палатализация (пред предни
гласни), като това се отнася и за ж, първоначално
минало през dž.
Предноезичните съгласни в
положение пред j.
Проходните предноезични
съгласни с и з се
променят съответно в ш и
ж.
При съчетанието от преградните
предноезични съгласни т,
д + j се
превръщат съответно в шт и
жд. Промяната е двупосочна - предноезичните се
учленяват назад (към палатума), а артикулацията на йотата се измества
напред. Преградният характер (произнасят се чрез задържане на въздушната
струя) на т и д е
причина за преминаването на j в
š и ž (само
в южнославянските и източнославянските езици). А специално и само в
български език новополучените шушкави съгласни са изпреварили в
артикулацията си денталите т и
д. В този случай може да се каже, че основната
(качествена и позиционна) промяна се понася от глайда, а преградните
съгласни се омекчават (Новополучените съчетания
шт и жд в
старобългарски език са само меки!). Същият резултат като при
tj се получава от *kti.
Лабиални
съгласни в положение пред j. Поради силното
си изместване напред в учленението при съчетание с устнените съгласни
п, б,
м, в, йотата започва да
звучи като силно омекчено л
̉̉̉. Така от съчетанията
п+j, б+j,
м+j, в+j се получават групите
пл ̉,
бл
̉, мл ̉, вл ̉.
Съчетания със съгласната ф са само в думи от чужд
(славянската фонетична система не познава изконно този звук) произход.
Новополучената съгласна л се нарича
епентетична (вмъкната, добавена). Този термин се е наложил
масово в науката, макар да не е особено точен, защото в случая няма
вмъкване, а трансформация на звук.
Внимание! Още в старобългарски период нашият език започва да губи
епентетично л. Следи от него и до днешно
време се откриват рядко само в коренови срички, някои топоними и като
диалектна особеност.
Групи съгласни в положение пред j.
При съчетание на група
сл, зл,
сн, зн +
j сонорите се омекчават, а с и
з повтарят индивидуалната си промяна -
шл ̉, шн
̉̉, жл ̉,
жн ̉̉.
При съчетание на група ст,
зд, ск,
зг + j се получават
съчетания шт (от беззвучните) и
жд (от звучните).
При съчетание на група тр, стр, др + j се
получават съчетания
штр (от беззвучните) и
ждр (от звучната). Тази промяна е
непоследователна и твърде рядка в писмените паметници (най-често в
Супрасълския сборник).
Запомнете! При всички изброени
комбинации (с изключение на нелабиалните сонори + j) в старобългарските думи йотата не се вижда! За разлика от процеса
йотация на гласна, където глайдът има свой знак, процесът
йотация на съгласни се разпознава по резултата, който е
възникнал!
Idea
Studio Ltd.©
Отпечатайте 
